Ето някой мою любими!!
1.~ О,ти ли си ..? Здравей! Нима ме помниш? Защо си тук? Обичаш ме,така ли? Но знаеш ли,че тези думи са свещенни, и не си ги казват непознати? А двамата с теб сме тъй далечни,от два различни свята.. Сега в моя свят ти идваш..обичаш ме.Та аз съм непозната! Кога реши това?Защо се лъжеш? Ти просто ми завиждаш,че забравих онази старата любов към тебе,която ти превърна в дълбока рана.Сега съм друга и обичам друг,а ти разбрал си колко си загубил.Моля те,признаи,защо си тук!Не аз ще кажа-ти ревнуваш! Ревнуваш,че сълзите ми ги няма,че друг отдавна ги е пресушил.Разбрал си,че я няма твойта рана и идваш да ме търсиш.Но грешиш..Да,още те обичам,но омразата не мога аз да спра,ти знаеш вече,че обичаш,но късно е-изгуби любовта!
2.~
Една голяма любов си отива,а с нея си тръгваш и ти.Една голяма любов заминава,а аз я изпращам със сълзи.
Тя бе болка,радост.Тя бе сълзи,щастие,смях.Тя бе сини дълбоки очи,но сега се сбогувам с тях.
Изминаха много години,а всякаш бе миг и...вече я няма.А сега шепнейки твоето име моля да те забравя.
Ти ме предаваше толкова пъти,че любовта се превърна в тъга.За последно ти казвам 'сбогом' и изпращам те тихо в нощта.
Ти бе всичко което желаех,но сега си върви-боли ме да плача!Тръгнеш ли,аз ще преглътна дори най-горчивата страшна чаша.
Чаша с тъга и спомени мили,спомени с теб за далечните дни и ще я счупя крещейки 'любими' ,а после ще шепна; 'ти остани'.
Една голяма тъга си отива,а с нея си тръгваш и ти.Ах,исках да те обичам,но ти не ми позволи!
3.~
Две приятелки бяха,сега са кръвни врагове!
На един чин стояха,сега са в различни класове!
Едната залюби момче,а другата и го отне!