Вечерта е белязана от края на десетия луннен цикъл и Артур е
развълнуван, тъй като най-сетне ще може да се завърне в света на
Минимоните и да бъде отново със Селения. В селото, Минимоните са
организирали голямо пиршество в негова чест, а малката принцеса си е
облякла роклята от розови цветчета.
Но точно в този, очакан с нетърпение ден, бащата на Артур решава да
скъси ваканцията им в бабината къща. И докато се готвят да заминат един
паяк спуска в ръката на Артур оризово зърно с надпис „SOS”.
Няма съмнение, Селения е в опасност! Артур не се двоуми да отлети за
да я спаси. Дори ако това означава да се впусне в рисковано пътешествие,
първо падайки на главата си в бара на Макс, да се сблъска с армията на
Крьоб, новият тиран на Седемте кралства, да спаси кожата на Бетамеш, да
се бори с плъхове, жаби и космати паяци…..само за да отрие, когато
пристига в селото на Минимоните, че те изобщо не са му изпращали сигнал
за помощ!