Влез или се регистрирай.

Join the forum, it's quick and easy

Влез или се регистрирай.
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

You are not connected. Please login or register

 » За потребителите » Творчество » ~ La, la, la, you can be my...

~ La, la, la, you can be my...

5 posters

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1~ La, la, la, you can be my... Empty ~ La, la, la, you can be my... Съб Май 29, 2010 11:56 am

- contagiousxchemistry

- contagiousxchemistry
аминистратор

Хмм, тук ще пускам моите бози, хм, произведения. хД Като за начало две стихотворения на английски:

Am I?

Why am I so
obsessed with this guy?
And my thoughts fly,
deep into the sky.

And from one to two,
and three and four,
I don't know if
I can take this anymore?

And if I collapse,
would you take me
somewhere, somewhere
safe?

Perhaps, yes,
but I don't want to guess.
Just take me away
right into the driveway...

You

I was a good girl once,
but not anymore.
I spoke to others once,
but not anymore.

And now...
Now you're the fault
for all of this.
You're the mess,
that I'm pissed of it.

But I won't let
you go, because...
Because I'll forget
your sunshine smile
and I'll say goodbye
to the colorful style
of your eyes.

But I don't
wanna do that.
No, I don't!
So stay with me
until the end of
the night.

И още нещо:

Просто една история

Мередит тичаше по коридора. Нещо я гонеше. Коридорът беше тъмен и мрачен. На някои места боята по стените беше олющена, а на други - цялата мазилка. Подът беше обсипан с прах и всякакъв вид мръсотии. Момичето тичаше ли, тичаше. Токчетата на обувките й почукваха силно по мръсния под. Звукът отекваше из цялото пространство, а колкото повече се отдалечаваше, толкова повече се чуваше като ехо. Но това не беше единствения звук. Чуваше се също и лекия плач на Мередит, който веднага биваше заглувашан от виковете й. Тя не искаше той да я настигне. Не искаше и не можеше. Точно в този момент - не! Не, не, не и не! Това само повтаряше момичето. Не! Гласът й беше примесен с огромен ужас. Не! Този път имаше и лек гняв. Гняв към себе си, задето бе успяла да го допусне до живота си, до тайните си и до всичко останало. И най-вече - до душата си. Той бе успял да проникне през всички прегради, като един малък крадец, отмъкващ парите от почтените хора. Беше се вкопчил в нея, като един от онези лоши навици, които накрая ти носят само нещастие.
Чу се писък. Едно момче беше притиснало Мередит към едната стена. То оголи острите си, като бръснач, зъби и ги впи в бялата шия на момичето.
- Не! - изстена жертвата, като се свлече надолу.

__________________________________________________________________
Снимчици:
http://store.picbg.net/pubpic/B0/E2/2d7a8fdf14a9b0e2.jpg
http://store.picbg.net/pubpic/CF/4C/0330954d863bcf4c.jpg
http://store.picbg.net/pubpic/D7/3B/329f200b776cd73b.jpg
http://store.picbg.net/pubpic/F4/4C/bec91c689824f44c.jpg
http://store.picbg.net/pubpic/55/20/0dd462de09765520.jpg <--- Това показва просто различните светлини.. хД
http://store.picbg.net/pubpic/05/08/6e5c35c879130508.jpg


2~ La, la, la, you can be my... Empty Re: ~ La, la, la, you can be my... Съб Май 29, 2010 11:59 am

Lostinpaiinn.xx

Lostinpaiinn.xx
Новак

Стихотворението е добро! .. Разказа,ако мога да го нареча така е доста завладяващ. Можеш да напишеш начало и да го развиеш.. Ще стане доста интересно.
А за снимките това със светлините е яко. Руллира,а котенцето е адски сладко. ~ La, la, la, you can be my... 49745

3~ La, la, la, you can be my... Empty Re: ~ La, la, la, you can be my... Съб Май 29, 2010 12:03 pm

rozaLie

rozaLie
Новак

Харесват ми. Първото стихотворение е много добро.

4~ La, la, la, you can be my... Empty Re: ~ La, la, la, you can be my... Съб Май 29, 2010 4:29 pm

Just_Smile

Just_Smile

Браво~ Чудесни стихотворения. Много ми харесва първия куплет на второто стихотворение :-)

"I was a good girl once,
but not anymore.
I spoke to others once,
but not anymore."

И последната снимка на онова котнце е много хубава. От нея може би ще станат страхотни аватари ...

5~ La, la, la, you can be my... Empty Re: ~ La, la, la, you can be my... Съб Май 29, 2010 6:48 pm

- contagiousxchemistry

- contagiousxchemistry
аминистратор

Благодаря на всички... ~ La, la, la, you can be my... 67766 Нещо ново:


Просто една история
/продължение/

- Не! - изстена жертвата, като се свлече надолу.
Лумна бяла светлина. Всичко започта да върви назад. Самото време... То се връщаше и връщаше, докато най-накрая не се спря.
Беше светъл и безгрижен ден. Слънцето светеше ярко на небето. Малки облаци се опитваха да го закрият, само и само за да покажат колко са големи, но никога не успяваха. Улиците на Брейв таун бяха необикновено оживени. Това беше така, защото следващата седмица щеше да се състои местният парад.
Всичко хора от града организилаха това шествие всяка година. Парада се състоеше от няколко големи платформи, движещи се по главните улици. В последно време се строяха и панаири, специално за този празник. Хубавото време и оцветилите се в най-различни цветове дървета и храсти, които носеше пролетта, предразполагаха още по-приятна обстановка за празнуване.
Учениците от гимназията "Брейв Нейшън" също ентусиазирано помагаха в подготовката за парада. Те разчистваха главния площад и статуята на Филициус Брейв, основателя на града. Всъщност първоначалното име на Брейв било Филициус Фикс, но след като защитава местните места от превземането от азиатци през XIX век, бива наричан Брейв, което означава "храброст". Незнайно защо тъкмо след като построява изцяло града, той изчезва безследно.
Тчно сега едно момиче минаваше покрай статуята на стройния мъж с високо вдигната към небето ръка. Това беше Мередит Блейз, ученичка в единайсти клас в градската гимназия. Момичето ходеше наведено, като държеше в ръцете си планове и скици относно шествието.
- Гледай къде ходиш! - изруга някой, защото току-що Блейз се бе блъснала в него.....

6~ La, la, la, you can be my... Empty Re: ~ La, la, la, you can be my... Съб Май 29, 2010 10:03 pm

oxie.

oxie.
gossip girl,

Ал не съм изненада от тебе. Много си талантлива.. ~ La, la, la, you can be my... 755663 ~ La, la, la, you can be my... 755663

7~ La, la, la, you can be my... Empty Re: ~ La, la, la, you can be my... Нед Май 30, 2010 11:13 am

- contagiousxchemistry

- contagiousxchemistry
аминистратор

Сега! Моля ти се.. Не съм талантлива! хД

Просто една история
Първа глава: Началото
/второ продължение/

Пред нея стоеше високо момче с изумрудено зелени очи. Тези очи тя ги бе виждала някъде, но в момента не си спомянаше къде. Кожата му беше чисто бяла като порчцелан, а в дясната си ръка държеше слънчеви очила. Чакай малко! Слънчеви очила?! Слънчеви очила?! През март месец?! Момчието недоумяваше защо това момче носи със себи си такива очила. Все пак си беше още студено.
- Какво ме зяпаш така?! - грубо додаде момчето, тъй като изумлението се беше изписало по лицето на Блейз.
- Нищо! Аз.... Нищо! - отвърна Меридит. Искаше й се да го попита нещо, но веднага се отказа. Явно беше, че щеше да получи само груб тон от този разговор. Но за миг, сякаш, нещо в нея я теглеше към това момче.
Меридит вдигна скиците и плановете от земята, и забърза към групата от нейния клас. Но се запъти главно къмприятелите си, защото имаше и хора, който ненавиждаше.
- Ето скиците и плановете! - рече бързо тя с нотка на неспокойствие в гласа към Уил.
Уил Флинт беше красиво момче, на което всички момичета му се лепяха като мухи. Различното в него бе обаче, че той не се разпореждаше с всички като някоя важна особа, както правеха останали популярни тийнеейджъри. Напротив! Уил беше мил и добър и най-важното - забавен, защото често обичаше да пуска по някоя шега.
- Хм... май са това. Да това са!
- Добре! - отдъхна си Блейз. За миг я беше обзело чувството, че би могла да изгеби някой лист, заради онова сблъскване.
- Спокойно! Не си изгубила нищо след онова спречкване! - сякаш Уил й прочете мислите.
- Но... ти как знаш?
- Просто те видях. Иии... За какво си говореше толкова дълго с онзи? - дяволита усмивка мина по лицето му,
- За нищо!
Сега не искаше да мисли за това. Имаше работа.... Блейз се зае с подготовка на тяхната платформа. Прекара около цял час в обсъждане на цветовете с останалите момичета. След това се зае в избирането на най-различни декоративни цветя....

8~ La, la, la, you can be my... Empty Re: ~ La, la, la, you can be my... Нед Май 30, 2010 1:59 pm

- contagiousxchemistry

- contagiousxchemistry
аминистратор

Просто една история
Глава първа: Началото
/трето продължение/

Дийн вървеше към най-близката групичка ученици. От скоро беше в града. Беше пътувал из целия свят, опитвайки се да намери по-добро място за живеене. По-добро ли? Кхъм.. Не! Искаше да каже по-тихо, по безразлично... Не искаха много да се интересуват от него. Нали беше вампир?! Да, вампир. Човек, завърнал се от смъртта. Ноо.. Никой не вярваше на тези истории за митични същества. Много малко знаеха истинската мащабност на най-различните създания, кото са пръснати по целия свят. Но Дийн не се причисляваше към тези. Мне.. Той познаваше доста малка част и тепърва му предстоеше да се срещне с останалите създания на тази планета.
Дийн Фоур, така се казваше това момче, родено през 1754 година в китно селце на Балканите. Родом беше от Гърция, но се бе изселил в Англия, защото родителите му не понасяха турското робство, което властваше над югоизточната част на Европа. Израстнал в големия Лондон, той никога повече не е преживявал лишения, но по-интересното беше, че не се възгордяваше от това.
Един есенен ден, Фоур се беше загубил в близката гора. Дълго малкото момченце викаше и викаше за помощ. Вече се смрачаваше, а никой още не го бе намерил, камо ли той беше открил пътя към дома. Дийн се скри в едно кухо и старо дърво. Там той прекара нощта. На другата сутрин той откри най-накрая пътечката за излизане. Но преди да тръгне беше намерило едно камъче. Не какво да е камъче, а доста интересно. То блестеше ярко и слъчевите лъчи се отразяваха в него като огледало, но на допир беше меко, а не твърдо. Сива струйка дим се извиси от интересното камъче, когато Дийн го докосна. Оттогава той не помнеше нищо, а над него започна да тегне тежко проклятие.
Често оттогава изведнъж същността му се преобръщаше. От добър ставаше лош, от мил – груб. А после не си спомняше никой от тези моменти. Те си стояха като празно петно в паметта му. Дори не си спомняше как предималко бе нагрубил Меридит, когато тя се бе блъснала в него.
Точно сега се отправи към тази групичка работещи ученици. Искаше да помогне. Не искаше да стои все да стои настрани. Не искаше повече да бездейства. Сякаш това щеше да помогне да забрави същността си. Да! Точно от това се нуждаеше в момента. Да забрави себе си! Но не като онези празни моменти, когато всичко се обръщаше. Не! Не в онези...
- Може ли да ви помогна? – ясният му глас се извиси високо и съвсем не приличаше като онзи, с грубият тон..

Меридит се обърна. Но какво правеше той тук?! Уж, не обичаше да му се пречкат, а сега предлагаше помощ на всеки срещнат. Замалко момичето се усъмни. Наистина си беше малко странно. Човек, който в един момент те нагрубява, в следващия ти предлага помощ.
- Ъмм.. Какво правиш тук? – ясните й очи го загледаха.
- Какво да правя? Защо? Нещо лошо ли съм направил?! – недоумяваше Дийн, все едно не се е случило нищо.
- Как какво... Преди малко се блъсна в мен. – последните думи направо ги изсъска. Гняв се надигаше в момичето, само защото новодошлият се отнасяше така безразлично.
- Не е вярно! – изуми се Дийн. Все пак, той нищо не помнеше. Дори и това да се бе случило преди пет минути....

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

 » За потребителите » Творчество » ~ La, la, la, you can be my...

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите